- Начало
- COVID-19
- За общината
- НОВИНИ
- Общински съвет
- Дейности
- Административни услуги
- Документи
- Местни данъци и такси
- Обяви
- Обществени поръчки -профил на купувача
- Програми
- МКБППМН
- Профил на купувача - МБАЛ Павликени
- НП за ЕЕ на многофамилни жилищни сгради
- Достъп до обществена информация
- Портал за отворени данни
- Отворени процедури за кандидатстване
- Контакти
- Защита на личните данни
- Преброяване 2021 г.
- Общ устройствен план
Уникални венециански маски показаха в Павликени
Уникални автентични венециански маски бяха показани в Павликени при откриването на изложбата „Маските на Венеция” вчера (15 февруари). Те се показват за първи път в България, откакто е започнал мандатът на новия културен аташе в посолството на Република Италия в София – г-жа Анна Амендоладжине. Тя беше специален гост на Павликени и разказа още любопитни подробности за изработването на популярните маски.
Висока стойност и фина ръчна изработка са характерни за показаните в Павликени осем оригинални маски. Те са собственост на Италианския културен институт към посолството и заради голямата си ценност се показват изключително рядко, само при специални поводи, подчерта гостенката. Оригиналните маски се изработват от хартия, накисната във вода, която се облепя и пресова върху специални калъпи, след което допълнително се украсява с различни кристали, паети и т.н., описа г-жа Амендоладжине. Над час тя разказваше на многобройните посетители за различните техники и значение на най-популярните образи от „Комедия дел Арте”.
Автентичните маски бяха показани само в рамките на официалното откриване на изложбата. До 28 февруари всички граждани ще имат възможността да разгледат 58-те фотографии от карнавала във Венеция, които остават експонирани в горното фоайе на Народно читалище „Братство-1884”.
„Ценя атмосферата и добрите чувства, с които ме посрещате в Община Павликени. Вече има доста добра връзка между нас и Павликени, започнали сме културното сътрудничество и след изложбата с фотографии от Сардиния, това е вторият културен проект, който представяме във Вашия град”, каза г-жа Амендоладжине при откриването на изложбата във сряда вечерта.
Кметът инж. Емануил Манолов я нарече скъп приятел на Павликени, заради добрите връзки и желанието й да представи културата на двете държави пред гражданите. „Още по-радостен е фактът, че изложбата се открива именно в дните, когато хиляди маскирани хора се събират във Венеция за ежегодния карнавал. По този начин и Павликени ще живее с магията на пищното тържество.”, каза в речта си кметът.
По-рано през деня, по времена официалната среща в кабинета на кмета, стана ясно, че Италианският културен институт може да сътрудничи с Община Павликени и за редица други културни прояви, които да обогатят традициите на града. Г-жа Амендоладжине представи дейността на института през първата година от своя мандат, в която се включват фотографски изложби, представяне на традиционни костюми и предстоящият форум на археолози.
***
Анна Амендоладжине пожела да посети и детска градина „Вяра, надежда и любов” в града, където беше посрещната с пита и шарена сол, както традицията повелява. Децата пък се бяха подготвили с фолклорна програма, а директорът Марияна Денчева разказа за богатата им дейност, благотворителните прояви и милосърдието, което е водещо в работата на педагозите в градината.
Повече информация за фотографската изложба:
Изложбата, която се състои от 58 фотографии с автори Ренато Форназери, Джани Авезани, Дино Бачоло, Ренато Греко, Давиде Тофанин, Алесандро Дзанкини, има за цел да ни даде колкото се може по-ярка и пъстра представа за приказния свят на Карнавала във Венеция, където фантазията, цветовете, празничното настроение и радостта от живота се усещат с пълна сила.
Различният художествен усет на авторите ни дава възможност да проникнем в детайлите на този нереален свят, да се потопим в него и да се почувстваме неделима част, не като зрители, а като участници. Маските и пищните костюми имат свойството да отнемат идентичността, но в същото време да направят от всеки главно действащо лице. Това е и истинският смисъл на карнавала – всеобщо празненство, в което всеки се включва спонтанно и допринася за доброто настроение и цветната картина.
* Италианският културен институт предоставя повече информация за Карнавала във Венеция:
Без съмнение Карнавалът във Венеция е сред най-забележителните световни прояви. Той се слави с много древен произход – първото свидетелство за него датира от 1094 г., когато дожът Витале Фалиер подписва документ, в който се говори за публични забавления. Още от самото начало, по настояване на самите институции, анонимността имала точна и ясна цел – да бъде сведено до минимум, през цялото времетраене на празненството, строгото социално разделение на касти, като по този начин се толерират иронията и шегите отправени към аристокрацията. Така се потушавали лошото настроение и напрежението, породени от строги морални и обществено наложени принципи. С едикт от 1296 г. Сенатът на Републиката обявява Карнавалът за обществен празник с продължителност шест седмици.
В миналото немалко шивачи и занаятчии се специализирали в изработването, благодарение на знанията и техниката придобити в създадени за целта школи, на изтънчени и многоцветни костюми и маски. Основата на последните, направена от глина, папие маше, гипс и марля (дори и страници от вестници влизали сред „съставките”), се допълвала от бои, рисунки, мъниста, пайети и пух, както това се случва и днес. Занаятът на „маскарерите”, предвид еволюцията и сложността на изработките, е официално признат през 1436 г. Статутът им все още се пази в Държавния архив на Венеция. Най-просто било човек да се дегизира с т нар. „баута” – маска оставяща свободна част от лицето, да си сложи триъгълна шапка и да си покрие тялото с плащ наречен „табаро”. Това разбира се не ставало само на Карнавала – по време на Венецианската Република „баутата” се използвала по различни поводи, напр. в театъра, на различни празници или на галантни вечери, на които осигурявала анонимност.
Със сигурност най-известната венецианска маска е „Панталоне”, главен герой в много от комедиите на Карло Голдони. В нея е въплътен образът на стар, досаден и избухлив търговец, който обаче притежава рационален и практичен ум. Доста разпространена и лесна за носене е маската „морета” – овал от черно кадифе, закрепен на лицето благодарение на малко копче, което се стиска между зъбите (наречена по тази причина „няма” маска). Един любопитен закон на Републиката забранявал употребата на маската извън Карнавала, на публични места или от проститутки.
Връщайки се към историята, можем да споменем някои от традициите на празника, като напр. битките между Кастелани и Николоти – жителите на шестте квартала обединени в две големи групи, образуващи живи пирамиди, или любопитното „гонене на бикове” (в действителност на волове), осъществявало се в дворовете на най-забележителните дворци. Воловете, вързани за рогата, били извеждани на импровизирани арени, където хората насъсквали кучета срещу тях.
Към средата на 16 в. един турски акробат изминава на въже пътя от един от балконите на Двореца на дожите до камбанарията на Сан Марко и обратно. „Полетът на турчина”, благодарение на успеха, който пожънва сред невярващата публика, се повтаря във времето в различни варианти, като напр. „Полетът на Ангела” – номер, при който крилат акробат се спуска по въже, закрепен с халки.
Едно събитие, свързано с женската красота, се налага през годините, като влиза с пълно право в официалния календар на Карнавала. Става въпрос за празника на „Мариите”, свързан с едно от най-старите чествания на Републиката. За да стане една жена „Мария” е необходимо тя да премине през селекция, истински конкурс за красота, предвиждащ избирането на „Мария на годината”. Всяка година на 2 февруари (денят на пречистването на Дева Мария), девет обикновени момичета били избирани да представляват целия град и заедно със своите годеници се събирали в църквата Сан Пиетро ди Кастело, за да получат едновременно брачната благословия. На този ден държавата им заемала бижута, а фамилиите на патрициите правели дарения за зестра. Всичко започва от 946 г., когато група далматински пирати нахълтва в църквата по време на колективна брачна церемония и отвлича булките. Тогавашният дож Пиетро Кандиано III организира незабавно морска експедиция, при която избива пиратите и връща триумфално девойките във Венеция.