- Начало
- COVID-19
- За общината
- НОВИНИ
- Общински съвет
- Дейности
- Административни услуги
- Документи
- Местни данъци и такси
- Обяви
- Обществени поръчки -профил на купувача
- Програми
- МКБППМН
- Профил на купувача - МБАЛ Павликени
- НП за ЕЕ на многофамилни жилищни сгради
- Достъп до обществена информация
- Портал за отворени данни
- Отворени процедури за кандидатстване
- Контакти
- Защита на личните данни
- Преброяване 2021 г.
- Общ устройствен план
05.06.2010г. - ХV-ти общински фолклорен празник “Павликени”
05.06.2010г. - ХV-ти общински фолклорен празник “Павликени”
Една добра традиция всяка година събира в началото на лятото фолклорни самодейни състави от цялата община - да се покажат песните, танците и багрите на българските носии от всички селища . Тази ежегодна проява цели да популяризира ценните български фолклорни богатства, съхранени от нашия народ през вековете. Участието на всички в 15 ят фолклорен празник „Павликени 2010” е на доброволни начала. Всички – певици, свирачи, танцьори, разказвачи на народни предания – са обединени около една любов. Любовта към българското, непреходно, това, което народа ни е сътворил в годините на робство, тъга и радост.
Всички са отделили от времето си за репетиции и разучаване на това, което ни представиха на 5.06.2010 г. на обновената сцена на Античния керамичен център. Празникът под егидата на Кмета на Община Павликени инж.Ангел Генов , откри зам.кмета на Общината инж.Венцислав Иванов. В словото си той каза: … „Поздравявам работещите в Н.Ч. “Братство” за постоянството във времето и годините този фолклорен празник да го има. Да ни радва и да се гордеем, че пазим традицията и фолклора български за поколенията.
На всички Вас желая здраве, щастие, успехи. Добро представяне на всички колективи и нека както са красиви песните ни, така да бъде красив и живота ни!Да съживим Античния керамичен център и тези празници традиционно да се провеждат тук, за да стане той популярна туристическа дестинация”…
Огромният брой участници, добрата организация , многобройната публика и хубавото време съживиха и изпълниха с живот Античният керамичен център.
От всички най доволни бяха децата , за тях българския фолклор оживя с красотата на танците и багрите си и те си пожелаха и догодина на същото място празникът да бъде още но красив и пъстър.
Специални благодарности на НЧ”Трезвеност” гр.Сухиндол за чудесното представяне!Благодарности и на всички участници!
Ганчо Александров- гл.експерт „Култура”
Изпълнители от три общини се надпяваха в Античния керамичен център край Павликени
Празникът съживява паметника, за чиято социализация общината търси 3 млн. лв.
Тригодишни деца и 60-70-годишни баби и дядовци участваха в Общинския фолклорен празник, който се проведе в събота в Античния керамичен център край Павликени. Участниците бяха танцьори, музиканти, разказвачи на различни истории, самодейци, които се занимават с българския фолклор в читалища, пенсионерски клубове, детски градини и училища. Повече от 40 състава от всички населени места в общината се включиха в 15-ия поред празник. Заедно с местните изпълнители, на сцената пред Античния керамичен център се качиха и гостите от Сухиндол и Левски.
Малчугани от Центъра за настаняване от семеен тип и от Дневния център за деца с увреждания в Павликени се превърнаха в една от най-големите атракции. Децата, които трудно комуникират и трудно се движат, показаха обичая Лазарица и разчувстваха многобройната публика и останалите участници във фестивала. Александра Любенова със своите 3, 5 години сигурно беше най-малката участничка в празника, Пламена Костова, на 5 г., от Бутово, шестгодишните възпитаници на детска градина „Слънце” в Павликени превърнаха началото на фестивала в истински спектакъл.
„Това е голямата ни цел – да научим децата си да обичат българската народна музика. Да пеят и да говорят на български език, да познават родните обичаи. Само така те могат да станат истински българи”, казва Дарина Митева, секретар на читалище „Братство-1884” в Павликени, основен организатор на общинския празник.
Тази година празникът е включен в културния календар на Министерството на културата и за първи път се провежда извън града. „Правим този фестивал вече 15 г., когато за първи път се събрахме, бяхме шепа хора в читалището. С годините обаче изнесохме празника от читалището и интересът към събитието нарасна. Така решихме да разширим периметъра. Поканихме групи от Сухиндол и Левски, а догодина или след две години този празник вече ще бъде областен”, усмихва се г-жа Митева.
Тази идея се появила за първи път преди две години и тогава тя, и главният експерт по културата Ганчо Александров написали предложение до общината за разширяване обхвата на празника. Сега и двамата твърдят, че само благодарение на личното участие на кмета на общината инж. Ангел Генов и на зам.-кмета инж. Венцислав Иванов фестът е станал възможност.
УЧАСТИЕТО ВЪВ ФОЛКЛОРНИЯ ПРАЗНИК Е НА ДОБРОВОЛНИ НАЧАЛА. Освен че в него се изявяват училища и детски градини, народни читалища и пенсионерски клубове, празникът е реклама и за Античния керамичен център. „Само така, съживявайки това място, имаме шанс да спечелим проект за неговото социализиране и превръщането му в крупен туристически обект”, убеден е Ганчо Александров. Около 3 млн. лв. са нужни за възстановяването на този голям архитектурен комплекс, възникнал върху старо тракийско поселение.
МОДНО РЕВЮ НА АВТЕНТИЧНИ КОСТЮМИ ОТ ДОЛНА ЛИПНИЦА И СЛОМЕР СЪПЪТСТВА НАДПЯВАНЕТО И НАДИГРАВАНЕТО НА ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ. Костюми на по 100 г. показаха гостите от Долна Липница, които са съхранили носиите от своите прабаби и прадядовци. „Те са изработени от чиста вълна, преобладават червеният и синият цвят. Престилките са тъкани и нашивани и това също е отличителен белег за нашите костюми”, обяснява секретарката на читалището в Долна Липница Росица Георгиева. Групата показа пред многобройната публика как са се обличали мъжете и жените преди век и колко качествени са били материите тогава, благодарение на което носиите са оцелели 100 г.
Сцената, на която пяха и танцуваха изпълнителите, е строена още през 1985 г. заради тържествата по повод 1300 г. България. Тогава за първи и последен път там е имало спектакъл. След това търновската актриса Таня Александрова, която вече не е между живите, е правила опити да съживи сцената. „Тя беше подготвила спектакъл по стихове на Сафо и искаше да покаже автентични костюми от нейното време, но представлението така и не се получи. Така че този празник е новото начало и новият живот на сцената”, допълва шефът на културата в Павликени Ганчо Александров.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Фолклор и древна история се събраха на “Вила Рустика”
Ритмите на народните хора и ръченици завладяха малки и големи.
Община Павликени показа богатствата си на 15 фолклорен общински фестивал, който за пръв път се проведе на Античния керамичен център “Богдан Султов”. Подготовката за него Община Павликени и читалище “Братство” започнаха още в края на зимата. Разрушената от десетилетия неупотреба сцена на открито беше направена наново. Изсечени бяха тонове храсти и бурени, окосена десетки декара ливада. Мястото бе обработено срещу кърлежи.
В деня на фолклорния празник организацията беше безупречна. Помислено беше за всичко - паркинги, охрана, медицинско обслужване, сенници и пейки за публиката, скара-бира, сергии и химически тоалетни.
Около 40 състава от община Павликени и Сухиндол - от детски градини и училища, от читалища и пенсионерски клубове - с над 500 участници се качиха на сцената на Античния керамичен център в събота. Тук бяха и ветераните самодейци и техните художествени ръководители - от Михалци, Стамболово, Недан, Вишовград, Карайсен, Батак, Сломер, Паскалевец, Димча и др. Най-радостното е, че децата бяха най-много - облечени в национални носии, пеещи и танцуващи български народни песни и танци. Само младият хореограф при читалище “Братство” в Павликени Стелиан Кънчев представи няколко свои формации с близо 100 деца. Самият той е представител на фолклорна фамилия, син е на известния хореограф и ръководител на горнооряховския ансамбъл за народни песни и танци “Сидер войвода” Иван Иванов.
Тук доведе “своите” деца и д-р Анелия Данчева. Младата лекарка дори и не е хореограф, а само страстен любител на български народни танци. Тази нейна любов я кара да основе преди две години клуб “Люти чушки”.
Българският фолклор е красив, жив и младежите го обичат - това е най-важният извод от фестивала.
“Вила Рустика” е имение на древния тракийски земевладелец, живял тук в услуга на римляните около II-III в. Направените през 70-80 г. археологически разкопки доказаха, че вилата е имала вътрешен двор, тук е имало древен керамичен център за битова и строителна керамика - предимно червенолакова. Тук бяха открити над 40 грънчарски пещи, басейни за плавене на глина и т.н. Центърът носи името на н.с. Богдан Султов, под чието ръководство тук бяха извършени мащабни проучвания. На това място бяха открити над 1800 движими археологически паметници.
Общината има проект за около 3 милиона лева, с които да превърне центъра в атрактивен туристически обект. Той обаче не е реализиран заради изискването местната власт да участва с 15 на сто от стойността му.
Елка СПАСОВА